Транзакции
“Единицата за социално взаимоотношение се
нарича транзакция.”
/Ерик Берне/
Транзакцията
е основна мярка за измерване на социално
взаимодействие.
По този
начин могат да се изследват психологически,
социални, включително
интернационални отношения.
Анализът на транзакциите между двама души е проява на теория в ежедневното общуване.
Разбирането на концепцията за АЗ-състоянията,
продължава в анализа на транзакциите.
В процеса на взаимодействие, хората използват всяко АЗ-състояние.
Така възникват
три основни типа транзакции и голямо разнообразие във
всеки от тях:
когато отговарящото
АЗ-състояние е еднакво с АЗ-състоянието, откъдето идва
стимула;
векторите, означаващи транзакция са успоредни;
първо правило на комуникацията
- комуникацията може да продължи
безкрайно, ако транзациите
са допълнителни.
Напр.: Възрастен : Възрастен е допълнителна транзакция/1.в/

Когато
АЗ-състоянието, откъдето идва стимула е различно от
отговарящото
– комуникацията прекъсва. Това е второ
правило на
комуникацията.
Векторите са кръстосани
Напр.: Родител : Дете, получава отговор от Възрастен /2.а/
/Р-Д/ : “Подреди си стаята”
/В-В/ “Това, толкова ли е важно за теб? /В-В/

Имат две нива:
социално - разговорът е социално
приемлив.
Напр.:
“Искаш ли, да отидем да вечеряме?”
“Да”.
скрито /психологическо/ ниво
Напр.:
“Харесваш ми. Искам да сме заедно”
“ Ти също ми харесваш” /3.а/
Векторите се изобразяват с прекъсната линия;
Транзакциите могат да бъдат допълнителни и кръстосани;
По дефиниция, скритите транзакции са неосъзнат процес.


|