Аз-състояния

Аз-състоянието е специфичен начин
на мислене, чувства и поведение.

Произходът на всяко Аз-състояние се свързва със специфична област на мозъка. Във всеки момент човек е или

в Аз-състояние Родител, или
в Аз-състояние Дете, или
в Аз-състояние Възрастен.



Във всеки момент комуникацията тръгва от едно от тези
три Аз-състояния.

АЗ-състояние Възрастен,

вие мислите, чувствате и се държите тук и сега и в съответствие с всеки
стимул. Това е сътоянието от което човек успешно защитава интересите
си без агресия и без подчинение, без пренебрегане на собствените си
интереси.

Ерик Берне нарича това състояние на АЗ-а неопсихика, за разлика от архаичните АЗ-състояния Родител и Дете.

Вие сте в АЗ-състояние Дете,

когато мислите, чувствате, действате, гледате, слушате, реагирате така,
както три, или пет, или девет годишното дете, което сте били;

когато отговаряте, тук и сега, използвайки архаичен вътрешен опит, който ограничава актуалното мислене, чувства, поведение.

Детето е източник на творчество и енергия.

Най - нежелателната форма на Аз-състоянието Дете е когато то изцяло доминира живота на индивида, като в тези случаи човек има сериозни емоционални нарушения и неговото объркано, лудо, депресирано и вманиачено Дете ще го води към саморазрушение със своето безконтролно поведение.

Вие сте в АЗ-състояие Родител,

когато изисквате, критикувате, наствлявате, оценявате, насърчавате,
грижите се така, както това са правили вашите родители или други
значими възрастни, които са заемали тяхното място.

От изследванията на У. Пенфийлд върху мозъка е известно, че преживените събития се “записват” и остават завинаги.

АЗ-състоянието Родител е тази магнетофонна лента, която съдържа записи на оценки, на осъдителни и предубедени съждения, готови предписания за живеене.

Така, когато бащата казва на сина си: ”Учи, за да не работиш”,
той използва стари родителски записи, където “работенето” се свързва само с физически труд. По този начин значителна погрешна информация може да се предава от поколение на поколение.

Когато ние отговаряме тъй, както би отговорил един от нашите родители, ние сме в АЗ-състояние Родител и взаимстваме
техния остарял начин на живеене и оценка.

Родителят решава без да обосновава, как да се реагира в дадена ситуация, кое е добро и лошо.

Има четири начина да се определи, в кое АЗ-състояние е човек:

поведенчески,
социален,
исторически,
феноменологически.