Игри

“Психологическата игра е серия от транзакции с прикрита цел,
които обикновено завършват с неприятно усещане за двамата играчи” .
/Е.Берне/

Напр., в играта “Защо не ти?” “Да, но” някой ви моли за съвет, но после отказва всеки опит за разрешение и помощ.

На социално ниво, това изглежда като разговор, при който една личност от Аз-състояние Възрастен търси съвет от един или повече хора, които са също в Аз-състояние Възрастен. Това, което прави този разговор игра е, че нито едно от отправените предложения не се приемат. Причината за това е, че на психологично ниво този човек може и да се нуждае от съвет, но преди всичко се нуждае от ласки, от интимност, но не е научен и не може свободно да общува и за това играе.

Игрите се играят между съпрузи, родители и деца, шеф и подчинени, политици и електорат и т.н. Като всяка игра и психологическата игра има правила, а играчите, които се сменят в процеса на играта, преминават през една от трите основни роли:

спасител,
жертва,
преследвач.

Игрите дистанцират хората. Могат да се използват за упражняване на контрол, да пречат на интимността и изразяването на автентични чувства.

ТА учи хората, как да диагностицират игрите и как да спрат да играят.